Случвало ли ви се е да сте заобиколени от хора – приятели, семейство, половинка – и въпреки това да се чувствате по-самотни от всякога...? Да имате чувството, че няма с кого да разговаряте за нещо различно от ежедневното? Да се потопите в мечти и мисли за това, което би могло да бъде, ако само един момент от живота ви се бе развил по друг начин?
Така се чувствам аз в момента... по цял ден телефонът звъни, виждам се с приятели и познати, ходя на работа, а мислите ми са на другия край на страната, при някого, когото срещнах за миг... миг, който промени всичко.
Имам почти 3-годишна връзка с момче, което смятах за момчето с главно М и което вярвах, че обичам... Но ми се наложи да замина за един уикенд без него и там се случи нещо, там срещнах някого.
Всичко започна, когато с една колежка се прибирахме от вечеря в хотела и някакво момче се опита да ме заговори с не много сполучлива шега. Даже нямаше да се спра, ако не беше колежката, която реши да му отговори вместо мен. На следващия ден не го видях, честно казано не съм се и опитвала. Но на другия ден сутринта той отново ме заговори и този път беше по-сполучливо, запознахме се и се заприказвахме за различни неща – учене, работа,... След това цял ден се появяваше около мен с различен предтекст, цял следобед разговаряхме за какво ли не, смяхме се, опознавахме се без дори да го осъзнавам. Толкова много общи интереси, планове, дори мечти и в същото време толкова различни... Сякаш създадени един за друг. Вечерта ме покани да излезем и аз приех. Колкото повече говорехме толкова по-невъзможна ставаше идеята, че от това би могло да излезе нещо... след месец той заминава за Англия да учи, аз имам приятел, за когото още не бях споменала нищо.
И така, вечерта дойде да ме вземе от хотела и ме заведе на място с невероятна гледка. Не знам дали от романтичната обстановка, дали от увлекателните разговори, дали от комплиментите и вниманието, с които ме обсипваше това почти непознато момче или дали от симпатиите ми към него, но главата ми онази вечер беше в пълна бъркотия и не можех и не исках да мисля за нищо друго освен за момента, в който се случваше всичко това. И то се случи... целувката, която се чудех дали да отблъсна или да й отвърна се случи... точно онази вечер... точно под онези звезди... точно пред онази гледка... точно един ден преди да си замина. Тогава му казах. Казах му, че не съм сама, а той не беше изненадан – беше ме чул да разговарям по телефона и се беше досетил, че говоря с приятеля ми. И въпреки това продължи... както и аз.
Беше вълшебно. Останахме там, потънали в разговори и целувки до пет сутринта. След това ме изпрати до хотела. Щяхме да се видим едва след няколко часа, а не можехме да си кажем чао.
На следващия ден трябваше да си тръгвам. Аз заминавах към София, а той оставаше в другия край на България. Прекарахме последните си часове в прегръдки и целувки, които и двамата не искахме да свършват, но времето си течеше и това ме измъчваше. Каза ми, че съм момичето, което е търсил винаги... а аз вътрешно усещах, че може би той е момчето с главно М, но не смеех да го призная пред себе си...
Моментът настъпи. Аз си заминах, а той остана. Двата дни, през които целият свят беше изчезнал, свършиха. Два дни, през които никой и нищо не съществуваше освен него. Два дни, за които не спирам да мисля и за миг откакто се върнах.
Сега поддържаме връзка чрез интернет и мобилните телефони, но не спирам и за миг да копнея за още една целувка...
Какъв е шанса пътищата ни да се засекат отново някога? Съществуват ли наистина сродните души и такива ли сме ние двамата? Съдба ли бе тази среща, тези два приказни дни или бе просто едно лятно фиаско между млади? И ако е било само авантюра, защо се чувствам по този начин? Защо вече нищо не е същото? Защо не мога да мисля за нищо друго? Защо се чудя какво представлява 3-годишната ми връзка – любов или просто силна привързаност, изградена от времето?
Възможно ли е за толкова кратък период да се случи нещо толкова силно? Защото аз знам, че нещо се случи... не бих го нарекла любов, но ако имахме повече време... кой знае...
Цял живот ли ще се питам какво би могло да стане, ако...
